„НАШИТЕ ЦАРСТВА” („НАШИ ЦАРСТВА”)
Марина Ивановна Цветаева (1892-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Марина Цветаева
НАШИТЕ ЦАРСТВА
Земите ни са царствено богати,
от красота стихът изгубва дъх:
в тях ручеи, гори, поля са златни
и вишни миналогодишни в мъх.
Ний двете феи сме, добри съседки,
владенията ни са в горски мир.
Лежим в тревата, през клонака светка –
белее облаче в небесна шир.
Ний феи сме, но възрастните (странно!)
девойки диви само виждат в нас.
За тях лъчите са мъгла измамна:
на феи нямат те око и глас!
Добре ни е. Спят възрастните мълком
и въздух летен да ни освежи,
притичваме. Дърветата са люлки.
Танцувай, бягай, бий се, прът режи!
Преваля ден, пак феите деца сме,
тях чакат ги, пристъпват с порив тих...
Ах, този свят и щастието наше
ще отрази ли детският ми стих?
Ударения
НАШИТЕ ЦАРСТВА
Земи́те ни са ца́рствено бога́ти,
от красота́ стихъ́т изгу́бва дъ́х:
в тях ру́чеи, гори́, поля́ са зла́тни
и ви́шни миналогоди́шни в мъ́х.
Ний две́те фе́и сме, добри́ съсе́дки,
владе́нията ни са в го́рски ми́р.
Лежи́м в трева́та, през клона́ка све́тка –
беле́е о́блаче в небе́сна ши́р.
Ний фе́и сме, но въ́зрастните (стра́нно!)
дево́йки ди́ви са́мо ви́ждат в на́с.
За тя́х лъчи́те са мъгла́ изма́мна:
на фе́и ня́мат те око́ и гла́с!
Добре́ ни е. Спят въ́зрастните мъ́лком
и въ́здух ле́тен да ни освежи́,
прити́чваме. Дърве́тата са лю́лки.
Танцу́вай, бя́гай, би́й се, пръ́т режи́!
Прева́ля де́н, пак фе́ите деца́ сме,
тях ча́кат ги, пристъ́пват с по́рив ти́х...
Ах, то́зи свя́т и ща́стието на́ше
ще отрази́ ли де́тският ми сти́х?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Марина Цветаева
НАШИ ЦАРСТВА
Владенья наши царственно-богаты,
Их красоты не рассказать стиху:
В них ручейки, деревья, поле, скаты
И вишни прошлогодние во мху.
Мы обе – феи, добрые соседки,
Владенья наши делит темный лес.
Лежим в траве и смотрим, как сквозь ветки
Белеет облачко в выси небес.
Мы обе – феи, но большие (странно!)
Двух диких девочек лишь видят в нас.
Что ясно нам – для них совсем туманно:
Как и на всe – на фею нужен глаз!
Нам хорошо. Пока еще в постели
Все старшие, и воздух летний свеж,
Бежим к себе. Деревья нам качели.
Беги, танцуй, сражайся, палки режь!..
Но день прошел, и снова феи – дети,
Которых ждут и шаг которых тих…
Ах, этот мир и счастье быть на свете
Ещe невзрослый передаст ли стих?
1909 г.
* В стихотворении „Наши царства” Марина Цветаева рассказывает об их с сестрой Анастасией детских играх. Оно написано совсем юной поэтессой.
---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Марина Цветаева (Марина Ивановна Цветаева) е родена на 26 септември/9 октомври 1892 г. в Москва. През 1909-1910 г. посещава лекции по старофренска литература в Сорбоната в Париж. В творчеството й са застъпени романтичният максимализъм, мотивите за самотата, трагичната обреченост на любовта и неприятностите в битието. Авторка е на книги с поезия, проза, драматургия и есеистика, сред които стихосбирките „Вечерний альбом” (1910 г.), „Волшебный фонарь” (1912 г.), „Из двух книг” (1913 г.), „Чародей” (1914 г.), „Царь-девица” (1920 г.), „Вёрсты” (1921 г.), „На Красном Коне” (1921 г.), „Лебединый стан” (1921 г.), „Стихи к Блоку” (1922 г.), „Конец Казановы” (1922 г.), „Разлука” (1922 г.), „Переулочки” (1922 г.), „Молодец” (1922 г.), „Ремесло” (1923 г.), „Психея. Романтика” (1923 г.), „Молодец” (1924 г.), „Поэма Горы” (1924 г.), „Поэма Конца” (1924 г.), „Крысолов” (1925 г.), „С моря” (1926 г.), „Попытка комнаты” (1926 г.), „Поэма Лестницы” (1926 г.), „Новогоднее” (1927 г.), „Поэма Воздуха” (1927 г.), „Красный бычок” (1928 г.), „После России” (1928 г.), „Перекоп” (1929 г.), „Сибирь” (1930 г.), „Мой Пушкин” (1937 г.) и др. От 1922 г. живее в емиграция в Германия, Чехословакия и Франция. През 1939 г. се връща в СССР. След жестоки репресии на съветското правителство към семейството й на 31 август 1941 г. се самоубива в гр. Елабуга, Татарстан.